Да чуя ,музиката да свири
Отлетели ноти,  празни бири
Търкалят се по пода бавно  

И край на нощното падение
Отново спомени
Забвение  

И сякаш бе мираж  житейски
От бури горски
Тилилейски  

Отнети мозъчни копнежи
Развети ризи и гърмежи
В душата яростно отекват

 Привиждат се моменти
Песни
И пак приятели чудесни
Изкачват масата в хорото
Възпявайки със радост злото  
Наречено разгул.
зараза
Алкохол,наркотици
или омраза
Или ярост
Или  свобода
Която  чупи веригите на народа
и го кара в глътка да дави
общество,постижения, добри нрави  

Само за малко свобода да усети
Да се чувства по лек
Да сънува поети
Как  възпяват него, тебе , всички нас
тръгнали по  надолнището в късен час и екстаз

С глътка започва всичко
и с песен
И свършва почти под  свода небесен  
Или с бутилка от  бира
лежаща  на  пода
или с желанието на духа 
за свобода
да напусне това тяло
тез окови
да се рее,  да лее
Да убива
Да плаче и да се смее
Да се завива
с красота,с ярост
с измислени строфи
с огньове
с желание
да хвърля  пантофи
по всичко което го тика към перспектива
ела  си в кревата, заспивай , не бива
Да правиш каквото си искаш не трябва
има закон общество ,полиция социална правда  

А ти си роден да бъдеш различен
тиран или герой,мразен или обичан
Във вените ти кипи не кръв а лава
Не искаш спокойствие, блазни те слава  

Не можеш да правиш неща обичайни
не искаш като другите
да имаш случайни
обстоятелства
живот, мечти и копнежи
Искаш  да получиш всичко с гърмежи  

Ето така,нощта си започва
едничка песен, копнежът насочва
страст  и желание
Бутилки  с бири
Невидим музикант в душата ти свири

И мелодията дивна те обвива и носи
прилича на страст
нестинарки боси
танцуват и изгарят жаравата с краката си
а ти копнееш
да доживееш зората си.